Няма еднозначен отговор на въпроса кой език в света се смята за най-труден за овладяване, тъй като „трудността“ е субективна и зависи до голяма степен от:
Родния език на учащия: Много по-лесно е да научиш език, който е тясно свързан с майчиния ти език (например, за българин е сравнително по-лесно да научи руски или сръбски, отколкото китайски).
Предходния опит с езици: Хора, които вече знаят няколко чужди езика, често намират ученето на нов за по-лесно.
Мотивацията и методите на учене: Интензивното потапяне в езиковата среда или ефективните методи на учене могат значително да ускорят процеса.
Конкретните аспекти на езика: Един език може да има сложна граматика, но лесно произношение, докато друг може да е с проста граматика, но с звукови тонове или трудна писменост.
Въпреки това, езиковеди и организации, които обучават дипломати и правителствени служители (като Foreign Service Institute – FSI на САЩ), класират езиците по трудност за англоговорящи. Според такива класификации, някои езици постоянно попадат в категорията на най-трудните поради съвкупност от фактори като:
Сложна писмена система: Езици с логограми (като китайския) или много сложни азбуки/сричкови писмености (като арабския).
Сложна фонетика/произношение: Наличие на тонове (като в много азиатски езици), необичайни звуци или сложни звукови комбинации.
Сложна граматика: Много падежи, сложни глаголни системи, различен словоред от по-разпространените езици.
Голяма дистанция от познати езици: Езици, които не споделят общ произход или много заемки с основните европейски езици.
Езици, които често се споменават сред най-трудните за англоговорящи (и съответно за голям брой хора, говорещи европейски езици), включват:
Мандарински китайски: Тонове, хиляди йероглифи за научаване, граматика, която се различава значително от граматиката на европейските езици.
Арабски език: Сложена писменост (различни форми на буквите, липса на гласни в основната писменост), трудни за европейците звуци, сложна граматика, множество силно различаващи се диалекти.
Японски език: Няколко писмени системи (хирагана, катакана, канджи), сложна граматика, особено по отношение на учтивостта (honorifics).
Корейски език: Въпреки относително лесната азбука (Хангул), граматиката и лексиката могат да са много различни от познатите за европейците правила.
Някои африкански езици: Особено тези с кликащи звуци и сложни тонални системи.
Унгарски, Фински, Естонски: Принадлежат към угро-финското езиково семейство, което е много различно от индоевропейското. Имат голям брой падежи и сложна аглутинативна структура.
За българин, който говори славянски език, най-трудни вероятно биха били езици с напълно различни писмени системи и звуци, както и такива с много сложна граматика, различна от славянската.
В крайна сметка, всеки език изисква време и усилия за овладяване, но някои представляват по-голямо предизвикателство поради фундаментални разлики в структурата, звученето и писмеността спрямо езиците, с които учащият е свикнал.